Десислава Димитрова
Елица Петрова
Лилия Чалева
reoprи бpaндийckи
Какво знаете за опозицията в Сирия? Имат ли основание твърденията за външна намеса?
УЧАСТВАЙ В ДИСКУСИЯТА ()
Сирия
Протестите започнаха през март 2011 г. , а на 19 декември 2011 бе подписан планът на Арабската лига за прекратяване на кризата. Едва на 12 април влезе в сила примиерието в съответствие с плана на специалния пратеник Кофи Анан.
Февруари сирийците гласуваха нова конституция позволяваща на предстоящите през май избори на всеки мераклия да се кандидатира от свое име или да създаде партия или политическо движение което да го подкрепи. Мюсюлманското братство и Сирийския национален съвет заявиха че ще бойкотират и новата конституция и изборите защото новата конституция забранява партии образувани на религиозен и сепаратистки принцип или с други думи мюсюлманските революционери и кюрдските автономисти не могат да легализират своите претенции...
pliaspliasДо това развитие се стигна след като президентът на Сирия Башар Асад не изпълни обещаните реформи и едновременно с това нареди стрелба по протестиращите в Латакия, Дераа, Хомс и дори в Дамаск.
Властта в страната от 48 години е у фамилията Асад.
Асад смени правителството. През април бе отменено 48-годишното извънредно положение.
Въпреки това насилието и протестите продължиха.
В края на април 2011 г. силите на Асад предприеха мащабна офанзива, като използваха танкове срещу протестиращите.
На 1 ноември Сирия обяви, че има споразумение с Арабската лига за прекратяване на насилието срещу протестиращите, което бе финализирано на 19 декември. Но сирийските сили за сигурност продължиха да убиват антиправителствени демонстранти, използвайки като чадър присъствието на наблюдатели.
Сирийските части започнаха нова офанзива през януари 2012 г. На 28 януари 2012 г. Арабската лига спря временно наблюдателската си мисия в Сирия, заради увеличаващото се насилие.
След изтеглянето й започна битка за Дамаск между правителствените части и Свободната сирийска армия, която бе превзела някои части на града.
Нови офесточени сражения в Дамаск избухнаха на 19 март.
Загиналите при протестите и последвалата военна операция са над 9000, според неофициални данни.
89,4% от сирийците, гласували на референдума на 26 февруари 2012 г., са подкрепили новата конституция на страната, която предвижда премахване на текста за ръководната роля на партията „Баас”.
Междувременно ЕС наложи редица сакнции срещу Сирия.
Либия
Либийският лидер Муамар Кадафи бе свален от власт и убит в резултат на продължила 8 месеца война. След неговата екзекуция обстановката в страната остава напрегната, а новата власт - Преходният национален съвет, не успява да установи контрол по места.
На 20 октомври 2011 г. Преходният национален съвет обяви, че Муамар Кадафи е заловен в Сирт, а по-късно, че е умрял от раните си. Часове по-късно се оказа, че той е бил жив при залавянето, след това е бил убит и после е влачен.
Това стана точно два месеца, след като на 20 август 2011 г. бунтовниците в Либия предприеха офанзива срещу Триполи и на 21 август влязоха в либийската столица. Част от семейството на Кадафи избяга в Алжир, а най-влиятелният син на Кадафи - Сейф ал Ислам бе арестуван.
Опозицията обяви, че ще има избори през пролетта на 2012 г. Бе избрано временно правителство, начело с Абдул Рахим ал Киб.
Въпреки това продължават ексцесиите. Въстание избухва през януари 2012 г. в град Бани Уалид заради арести и изтезания на служители от администрацията на Кадафи, арестувани по подозрение, че са извършили военни престъпления.
На 6 март 2012 г. племенни водачи, командири на въоръжени формирования и политици обявиха днес богатата на петрол източна част на Либия, известна като Киренайка, за полуавтономен район.
До това развитие се стигна, след като протестите, започнали в средата на февруари 2011 г., прераснаха в гражданска война
САЩ, Франция, Великобритания и още няколко страни започнаха военната операция срещу режима на полковник Муамар Кадафи в Либия на 19 март 2011 г. Изстреляни бяха крилати ракети, които унищожиха голяма част от либийската ПВО и командния център на армията.
Военната операция започна, след като на 18 март Съветът за сигурност на ООН гласува Резолюция 1973, с която даде зелена светлина при налагането на зона, забранена за полети на либийски самолети.
Съветът за сигурност на ООН прекрати на 27 октомври разрешението си за седеммесечната военна операция на НАТО в Либия.
Египет
На 25 януари 2011 г. започнаха протести срещу властта в Египет, които доведоха до оттеглянето на президента Хосни Мубарак на 11 февруари.
Призивът за протести ръгна от Фейсбук страницата "Мъченикът", създадена в памет на младия египтянин Халед Саид, пребит до смърт от двама полицаи в Александрия миналата година.
При сблъсъците загинаха стотици.
82-годишният президент прехвърли повечето си правомощия на вицепрезидента Омар Сюлейман, а по-късно се оттегли и да предаде властта на армията. През април 2011 Мубарак и синовете му бяха арестувани и ще бъдат съдени за предумишлено убийство на протестиращи.
Ключов въпрос остава ролята на "Мюсюлманските братя", международна ислямистка организация, създадена именно в Египет през 1928 г., свързана с "Хамас". "Братството" поддържа тесни връзки с режима в Иран. През юни то за първи път създаде политическа партия - "Партия на свободата и справедливостта.
В края на юли "Братството" призова за протести с искане за съдебни дела и насрочване на нови избори.
На 3 август започна процесът срещу Хосни Мубарак, двамата му синове, бившия вътрешен министър Хабиб ал Адли и шестима висши полицейски служители.
При протести на християни, започнали на 9 октомври, бяха убити най-малко 25 души. Вълненията хвърлиха съмнение върху способността на армията да гарантира мирен преход. В край на ноември протестите срещу военното управление ескалираха в сблъсъци в Кайро, Александрия и град Суец, имаше десетки жертви.
На 21 ноември египетското правителство подаде оставка. Върховният съвет на Въоръжените сили на Египет избра Камал Ганзури за премиер.
Протестиращите на площад "Тахрир" в Кайро обаче настояват военните да създадат граждански президентски съвет. В навечерието на изборите на 28 ноември военните склониха да създадат граждански консултативен съвет.
Изборите в Египет бяха на три етапа: на 28 и 29 ноември се гласува за парламент, но процесът за определяне на състава му приключи на 11 януари.
На 21 януари бяха обявени окончателните резултати - политическата сила на египетските ислямисти от движението Мюсюлмански братя - Партията за свобода и справедливост (ПСС) и излъчените от нея индивидуални кандидати, които получават общо 47% от местата в парламента.
На второ място са твърдолинейните ислямисти от партията
Ан Нур, които вземат 24 на сто, а на трето и четвърто остават светската
партия Ал Уафд и либералното течение в Египет от 15 партии, обединени в така наречения Египетският блок (ЕБ).
Въпреки недоволството от военните Мюсюлманските братя са склонни да изчакат до юни военните да изпълнят обещанието си да се оттеглят от управлението.
Тунис
Сблъсъците, в които загинаха над 50 души, започнаха на 17 декември 2010 г., когато продавач на зеленчук се самозапали, след като му забраниха да търгува без лиценз. Хиляди възмутени от произвола на властите излязоха на улиците. За разлика от "ситата революция в Либия", "жасминовата революция" в Тунис бе предизвикана от растящата мизерия, засилена от растящите цени на храните и безработицата.
В резултат на протестите бе изгонен президента Бен Али след 23-годишно управление.
Ислямистката партия Ан Нахда получава 60 места в 217-членния парламент наТунис след изборите на 23 октомври 2011 г. и така ще определи изготвянето на на новата конституция.
Йемен
На 23 март йеменският парламент одобри искане на президента Али Абдула Салех за въвеждане на извънредно положение за 30 дни. Преди това коалиция от йеменски опозиционни групировки отхвърли предложението на президента за предсрочни парламентарни избори през януари догодина. Армията се разцепи, като част от военните подкрепят шиитските опозиционери. Президентът предложи план за предаване на властта (според неговите искания с референдум и при гарантиран съдебен имунитет), но опозицията го отхвърли.
На 24 май напрежението ескалира , след като Али Абдула Салех отказа да подпише изготвеното споразумение за мирно предаване на властта. В началото на юни силите за сигурност започнаха да стрелят срещу протестиращите.
На 3 юни при обстрел на правителствена резиденция бяха ранени президентът и премиерът.
В края на октомври 2011 г. насилието избухна с нова сила, а САЩ отхвърлиха условието на президента Али Абдула Салех, който поиска гаранции, за да напусне поста си.
На 23 ноември президентът на Йемен Али Абдула Салех подписа плана за излизане от политическата криза, който предвижда той да подаде оставка след 33 години начело на страната.
В края на 2011 г. отново имаше протести. Повод бе подозрението, че президентът на Йемен Али Абдула Салех се опитва да се задържи на власт, като саботира споразумението, което предвижда оттеглянето му и предсрочни президентски избори на 21 февруари 2012. Салех напусна Йемен през януари 2012 г. и замина за САЩ. До обявяването на резултата от изборите властта е в неговия заместник Абд Рабу Мансур Хади.